 |
Бурса, 19 години след “голямата екскурзия”
Жанина Драгостинова
Тава. Фурна. Тия две думи се въртят из главата ми, докато пътувам по непознатите улици на Бурса. Първо минахме покрай голям квартал с високи, сиви блокове. Едно от местата, където живеят изселниците от България. Тогава, през лятото на далечната вече 89-а, в турските градове, където надошли много прокудени български турци, училищата разпуснали десетина дена по-рано, за да могат в тях да настанят бездомниците. После държавата отпуснала средства и построили блокове – като тези тук, удивително приличащи на социалистическите ни квартали, еднакво грозни и неуютни. Но останалите без покрив нямало какво да му придирят, настанили се, устроили се, голяма част от тях изкупили апартаментите и днес живеят не в държавно, а в собствено жилище. Други пък построили собствени къщи на други места и се преместили там.
Тава. Фурна. Слънцето ме притиска отгоре, сякаш съвсем се е доближило до мен и ще се жулна на нагретите му реотани. Опъналата се като на тепсия Бурса също се пържи под зловещите лъчи. Поне в тази й част, където пътуваме. Вдясно и зад гърба ни остава планината Улудаг с прочутите си зимни курорти. По върховете се вижда сняг, но хладината е така далечна, че прилича на мираж. В подножието били богаташките квартали. Там нямало от България, или поне спътниците ми не познават такива. Продължаваме към Демирташ.
Между квартала със сивите блокове и Демирташ са повече от 30 км. Бурса е четвъртият по големина град в Турция, вече с почти 3 милиона жители. Разделен е на 17 общини. Демирташ е една от тях. Кварталът също се състои предимно от изселници от България, казват били към 20 000.
И децата участват в строежа на къщата. Работи се предимно вечер.
Тук усещането за “тава” и “фурна” се усилва. Наричат Бурса “зеления град”, но той вероятно е такъв само в частта към планината. Демирташ е построен на равно поле, само новият стадион се извисява върху хълм. Иначе е плоско и голо. Тук-таме се виждат скоро засадени дървета, казват – било работа на българските турци. Съвсем в края на града е, после почват нивите. Когато българските турци дошли, тук също били само ниви. Държавата постепенно ги изкупила и продала парцелите на изселниците. Те държали земята да е с регулация, да си нямат по-късно проблеми. В този квартал най-много съдебни дела се водели за наследство, обяснява ми Тасим, родом от село до Момчилград, сега работи в общината на Демирташ. Значи умира бащата, оставя нивичка и синовете му не могат да се разберат кой да я наследи. От тия роднински свади най-много печелела държавата, разбира се. Хем съдебните такси събира, хем често се случва и нивичката да прибере. В Турция все още не е развита културата на завещанието, клати глава Тасим.
В такива шарени къщи живеят българските турци в Бурса.
Та когато след първоначалния стрес настъпило окопитването, българските турци побързали да си купят парцел и вдигнат къща. Днес на въпроса “Добре ли се чувствате тук?” всички до един отговарят “Да, къща построих!” Откъснатите от земята си, тръгналите с пречупено стъбло към неизвестността побързали да пуснат корените си тук – в равното като тепсия поле във фурната под слънцето на Бурса. По голямата част от тях идват от каменистата и хълмиста земя на Родопите, свикнали са на постоянните битки с природата, научили се да превиват гръб над тютюна, знаят как да събират камъче по камъче, за да могат да засадят картофите, така че многото работа, която ги очаквала на чуждото място, не ги уплашила. Просто запретнали ръкави и си плюли на ръцете, както само те го умеят.
19 години по-късно всеки изселник, който е издържал на първоначалната немотия, се хвали със собствени къща и кола, изкарани само от заплата.
Защо обаче избрали Бурса? Защото Бурса е градът на изселниците, не само от България, а от цялата територия на Балканите. В различните периоди по различни поводи мюсюлманските общности, принудени да напуснат родните си места, прииждали към Бурса. От България през 50-те години от Родопите се изселили много помаци. По-възрастните и до днес продължават да говорят своя “помашки” език, много повече български и съвсем различен от турския. През 70-те пък е имало изселническа вълна на български турци.
Дошлите от България се обиждат от определението “български турци” и предпочитат “турци от България”. Проблемът идва от превода на турски, при който при “български турци” се разбира “български корен”, а не “български гражданин”. Колкото до българското гражданство, запазили са го, но иначе повечето от тях търсят новата си идентичност в Турция.
И така – прокудените през 89-а дошли при близките си и далечни роднини, заселили се в Бурса двайсетина години по-рано. След време към тях се присъединяват и разпръснатите по други краища на Турция изселници. Днес в Демирташ са се събрали почти цели села от Кърджалийско. От 100 къщи например от село Черноочене, хората от 70 от тях живеят на съседни улици в Бурса. Комшулукът продължава. Комшията, казват турците, е по-важен от роднините. Защото брат ти може да иде да живее далеч от теб, но с комшията сте винаги двор до двор.
В Бурса има много автомобилни заводи. Тук се сглобяват рено, фиат, пежо. В различните цехове дошлите мъже от България намерили своето препитание, жените пък били веднага наети в текстилните и шивашки работилници. За разлика от местните семейства, където жената стои у дома и се грижи за къщата, живелите при социализма български турци били доста напреднали в еманципацията. Жените не са поколебали и тръгнали веднага на работа. Две заплати вкъщи, значи двойно повече пари. Има и още едно различие с местните, което изселниците обичат да подчертават. Тукашните, казват те, вземат ли пари, веднага правят някакъв алъш-вериш. Затова в Турция за една нощ се става милионер и за една нощ се остава гол под моста. Местните турци живеят под наем, нямат собствен имот, винаги са зависими от другите.
И в това отношение навиците от социализма в България си казват тежката дума. Изселниците нямат “преходен период” от социализъм към капитализъм. Историческите игри ги хвърлят направо в дълбоките води на развития капитализъм и те, за да се спасят, плуват кучешката към брега. Единствената спасителна сламка е да пренесат уменията и знанията си на новото място. Може да е кучешката, но додрапват до сушата.
Тази къща има балкон за най-горния етаж, но етаж все още няма.
В България те са научени да строят големи къщи, просто защото по време на тяхната младост – 70-те и 80-те години – нямат къде другаде да вложат парите си. Пътуването на екскурзии в чужбина е невъзможно, голяма част от тези хора пристъпват границите на България едва през лятото на 89-а, за кола се чака ред, вещоманията не е развита, тъй като в магазините вещи няма. Затова бащата строи къща за себе си, после за големия син, след това за малкия… Същото правят и на новото си местожителство. Работят и през почивните дни. Когато не са заети там, откъдето получават заплатите си, строят. Цялото семейство. От най-малкото дете до жената.
Днес могат да седнат и да отдъхнат пред съграденото от тях.
Къщите на турците от България в Демирташ са удивително еднакви. На три или четири етажа са – зависи колко деца има в семейството, защото за всеки е предвиден отделен етаж. Често няма покрив, това означава, че парите са привършили, но не и намерението да се строи по-нависоко. Някой ден ще се вдигне още един апартамент отгоре. Има ли покрив обаче, делото е привършено. Е, понякога къщата е затворена, но вътре остава да се довършва – пак когато има време и пари.
Вътрешните стълби навсякъде са тесни, мраморни, без парапети встрани. Водят към просторни апартаменти, на всеки етаж има кухня, хол, спалня, дори две, баня. На някои места тоалетните са с тоалетна чиния и с клекало – както изисква мюсюлманската традиция. Обзавеждането също е почти еднакво навсякъде. Дивани, малка масичка и много вази с изкуствени цветя. Влизането в тия домове ми действа като машина на времето – струва ми се, че връщам назад в детството, когато родителите ми се опитваха да надхитрят немотията на соца, разглеждайки първите каталози “Некерман”, появили се в България. Някои къщи отвън са украсени с малки, блестящи камъчета и стъкълца, както бяха нашарени къщите в гагаузкото село Виница край Варна. По всички прозорци на първия етаж в къщите в Демирташ има решетки. Нападателите били кюрди.
Първите етажи са защитени с решетки като в България.
Потресаващо чисто и подредено е. Всяка вещ, дори дрънкулка, си има точно определено място и е ясно, че след като бъде забърсана прахта, ще бъде оставена пак там. По чистота къщите на българските изселници в Турция удрят петзвезден хотел в Западна Европа. Но за разлика от Западна Европа при тях не съществува системата на наемане на чистачки от Източна. Жените сами вършат всичко – и на работа ходят, и деца гледат, и къщата въртят.
Още един навик пренесли слепешката в началото тия жени – правенето на компоти. Като видели толкова много плодове, накупили буркани, стъкнали огън, сварили компотите. Но се оказало, че никой от семейството не се докоснал до тях. Защото в този край на Турция пресни плодове има целогодишно. Край Бурса растат черешови, прасковени, кайсиеви, смокинови гори. Дини и цитруси докарват постоянно от по-южните краища, така че кой да ти яде компоти. Някои от новодошлите отначало посягали и към маслините по дърветата, но с времето разбрали, че всичко друго можеш да откъснеш и веднага да лапнеш, но маслината – не.
И с обичая на пиенето на чай имало недоразумения. “Отначало мислех, че пият коняк и си викам – тия пък, още от десет сутринта да почват?! Щото ние в България си бяхме свикнали с кафето – разказва Енвер. – Но после се научихме. Сега чаят по ми върви от кафето.”
Снаха и свекърва. Възрастната жена говори български, младата знае само няколко думи.
Повечето от българските турци още през 80-те години са били на път, ако не да се откажат, то поне да се разминат с мюсюлманството и да станат като голяма част от българите атеисти или иначе казано безбожници. “Възродителният процес” насила ги прави по-мюсюлмани и от Мохамед, но малцина са знаели да четат Корана. По селата жените са ходели със забрадки, но тези, които са били на работа в градове, още тогава ги свалят от главите си. Процесът на приобщаване към българите обаче е прекъснат пак от “възродителния процес”.
В Бурса на същите тия хора им се налага да извъртят обратния път към религията, но вече като доброволно избран. Градът се слави като един от най-религиозните, тук фундаменталистката партия взимала най-много гласове. А пък Демирташ е най-религиозният квартал. Когато Тасим получил работа в общината, му казали, че ако иска да е на държавен пост, трябва да посещава редовно джамията. “Ами че аз знам само няколко молитви и то на турски!”, възкликнал той. “Ще научиш Корана!”, заръчали работодателите му от общината. Сега вече може да чете Корана, но на турски. А жена му, която в България била детска учителка, т.е. свикнала със светския живот, се наложило да сложи забрадка. На третата година жената свикнала да ходи забрадена. “Ако не приемеш условията, свободен си да си тръгваш – казва Тасим. – Но ние вече веднъж се бяхме местили насила от България. Къде да ходим пак? И сигурно ли е, че ако отидем другаде, там ще е по-хубаво?”
Всички омъжени жени в Демирташ носят забрадка. А на мъжете е забранено да докосват омъжена жена, което значи, че не бива и да се ръкуват с такава. Поради тази причина когато мъжете тук ми подават ръка за здрависване, дланта им е изпъната. Положение твърде неудобно за поздрав. Вероятно тъй като съм европейка и християнка можем да се ръкуваме, както е прието при нас, но пък от друга страна де да знаят хората бива ли или не. Хем тъй, хем иначе.
Следва:
Ние като си отидем, с нас от Бурса ще си отиде и България
Етикет: изселници
Разпечатай от тук Post2PDF
добави в svejo
напиши коментар
1. 1) Ха-ха 1 Юли, 2008 в 11:15 am
Авторката бърка, защото под Голямата екскурзия се разбира времето непосредствено след възродителния процес, когато отворихме границите с Турция и нашенските турци заминаха за там. А не след 1989 г.
2. 2) Няма ха, няма хе 1 Юли, 2008 в 11:58 am
Ето това е важното, и за това трябва да бъдат изманафирани всички комуноиди:
Процесът на приобщаване към българите обаче е прекъснат пак от “възродителния процес”.
Точно така беше. Познавах много малди турци (тогава млади). Всички се стараеха да премълчават произхода си, българееха се... Но, комунизъм, и то български, само попръдновения от него... ДОбра статия.
3. 3) destino 1 Юли, 2008 в 1:01 pm
Тъй като съм от Бурса, с интерес прочетох статията. На авторката искам да и пожелая, следващият път нека да посети и други квартали, като Хурийет, Адалет, Ихсанийе... Демирташ не е чисто изселнически квартал, от него се създава неправилно впечатление. Да, работим много, горди сме, успешни сме. Това сме ние, етническите турци от България!
4. 4) Асен 1 Юли, 2008 в 3:28 pm
Браво, Дестино! Да сте живи и здрави и да не забравяте България! Тя от 1944 г. насам е ад и за българи, и за хората от други етноси.
5. 5) хамалин 1 Юли, 2008 в 5:52 pm
идентичност на сила не става...възродителният процес им дойде добре като алиби на скритите им желания да избягат не само от комунистическо,но и от българското...как да разбирам това,че си длъжен да назубриш корана...и това не са ли условия на една върховна простотия,която ни е затискала и нас 482 години... и с такива зубрачи ще се рззвива ли света... или тази задача ще я оставим на европейските северняци,те да измислят напредъка човешки,а ние ще се забраждаме и ще се драпаме по мъдурите...тази писачка беше и по швейцарско и много бързо си е окъсила паметта за смайващите чистоти...и по внимателно когато се пише за прокудени...аз пък имам други впечатления и други факти...много ми хареса това фамилиарничене: д е с т и н о ...написаното е като в една окръжна газета от времето на бай ти тодора,казваше се заря на комунизма...така,така се размножава простотията и после се чудим защо балканите никога няма да станат скандинавско...много много пръдливо
6. 6) destino 1 Юли, 2008 в 6:23 pm
хамалин, нещо не мога да разбера какво искаш да кажеш? Какво алиби? На тебе сега ти е лесно да анализираш това което се е случило, но къде беше тогава? Защо тогава не просвети народа? Ние, както и много други се изселихме само с 4 куфара! 1 куфар на един човек от семейството! И всичко с труд сме го постигнали, не с нещо друго. Тия къщи от 3 етажа как се строят, ти знаеш ли? Но много от нас милеят за България, една лоша приказка не са казали. Ние, в нашето семейство не сме читали окръжни вестници заря на комунизма. Пък, тия дето са ги четели, все още само и сънуват тия 482 години.
7. 7) cobalt 2 Юли, 2008 в 10:26 am
Едно не ми стана ясно: Като са карали господата и госпожите да си сменят имената, те са го приели като отнемане на свобода (напълно съм съгласен!) и са заминали с по 1 куфар през границата. Възхитително! Няколко месеца по късно обаче, карат господата да учат корана, а госпожите да се забрадят. И изведнъж това не е проблем!! Жена му свикнала да ходи забрадена! Ами то и на българско име се свиква. Защо пак не са избягали с по един куфар??? Явно работата не е само в подтискането. Да си кажат какви други подбуди са ги закарали там!
8. 8) destino 2 Юли, 2008 в 11:45 am
cobalt Какви подбуди? Ние сме турци, защо да се връщаме обратно. За корана това не е вярно, но даже и да е вярно това все пак е своя религия. Написах в продължението на статията, че авторката сигурно е гостувала в помашко семейство. Техните обичаи са много различни от нашите. Не го казвам с лоши мисли, просто това е факт. Не мога обаче да разбера какъв е Вашият проблем? Вашият и на хамалина.
9. 9) Лала До Дестино 2 Юли, 2008 в 12:32 pm
Мило момиче, тези двамата са притежатели на оня перверзна психика, която имат всички простаци, по цял свят. За Хамалин - Да, идентичност на сила не става! Още повече в една държава, в чиято конституция пишеше, че всички граждани на страната имат СВОБОДА ВЕРОИЗИПОВЕДАНИЯТА СИ! Това е алибито им - нарушаване на конституционните им права! Да не ти обяснявам, на какви още унужения ги беше подложила властта, с помощта на безбрай лумпени от полицията. За Кобалт - сложили са забрадкте, защото това е трдицията в страната-домакин, която им е дала убежище и парче хляб! Не като великите българи, да им отнеме не само имотите, но и човешкото достойнство, размахвайки под носа им конституцията. И само за сведение на такива "горди българи" като теб - това не се случи само с турците в Б-я, същият натиск за смяна на имената беше упражнен и върху другите етноси. Скандала, обаче избухна с турците защото са много. Достойният човек е достоен навсакъде! Турците са работливи - имаха трикатни къщи в Б-я, имат си ги и сега в Турция. Не висят по кафенетата и да се оплакват. Работят!!! А българите? Дали работят като турците???
10. 10) Oпашатко 2 Юли, 2008 в 2:11 pm
Не ми допада тонът на статията. Авторката се води по течението и като че ли иска да внуши чувство за вина.
11. 11) cobalt 2 Юли, 2008 в 4:53 pm
Мисля че Лала ме разбра напълно погрешно: аз (а и всеки нормален човек от 21 век) определям принудата да нося забрадка като посегателство върху достойнството ми. Иначе може да приемем, че да си смениш турското име с българско също е >. Така че оставям въпроса да виси: Защо тези хора възприемат едното потъпкване на достойнството им като такова, а пристигнали на новото място приемат подобно "тъпкане" безропотно? Не съм чул в Италия да те карат да учиш библията наизуст, ако искаш да робтиш на държавна работа...
12. 12) Anonymous 2 Юли, 2008 в 4:56 pm
Корекция: след е > в горния ми коментар да се чете: "Защото това е традицията в страната-домакин, която им е дала убежище и парче хляб"
13. 13) Лала 2 Юли, 2008 в 9:24 pm
Kobalt, само за момент си представи - идва в дома ти един лумпен и ти нарежда, от утре да се казваш "Асан". И това, единствено и само, защото имаш нещастието да си различен. И във същият този момент, е в сила конституцията на страната, в която, черно на бяло пише, че всички поданици на страната са равни пред закона, независимо от възраст, пол, образувателен или имотен ценз, цвят на кожата или вероизповедание. Само ако ми кажеш, че ще подскочиш от радост и ще прегърнеш и разцелуваш вестителя, ще се съглася с теб. В Турция, никой, никого нищо не насилва - просто си имат писани и неписани правила и си ги спазват, както и настояват гостите им да ги спазват.
14. 14) cobalt 2 Юли, 2008 в 10:21 pm
Тоест, ти си сьгласна да носи6 3абрадка, ако една дьржава по един или друг на4ин го и3иска от теб? (3а6тото ако там се носи6 бе3 3абрадка, 6те се намери някой лумпен да ти нарежда да я носи6, вьпреки 4е по конституция не си дльжна) Ситуацията е сь6тата. Само ар6иньт не е...
15. 15) Lili 3 Юли, 2008 в 2:20 pm
Изключително тъпа статия!
16. 16) 4udesna mlada jena 3 Юли, 2008 в 3:56 pm
Неслучайно Жанина продължава да пише за турците от България-останали тук или заминали принудително в Турция!Голямата омраза и расизъм завзели България е причината за това...Жанина се опитва да ви запознае лично с тези хора-да прочетете за техните трудности тревоги и мечти..Така както го вижда един честен и космополитен журналист,защото когато истински се запознаеш с някой е по-трудно да те манипулират с фашистки прокламации-нещастници като расате и сидеров.Много лесно се ставо лумпен ,много лесно се хвърля камък върху непознат...но вгледал ли си се в очите на детето му,изслушал ли си неговите страхове-омразата се проваля!Колкото за забрадките-това е личен избор.Турция все още брани светството си..докато смяната на имената е насилствено и Голям Срам за България-никога не забравяйте това!!!!
17. 17) Равносметка 3 Юли, 2008 в 4:17 pm
Тодор Живков беше дал на турците повече права отколкото на българите - влизаха с двойки в университетите, работеха без жителство в София, заемаха постове включително и в партийната йерархия (в Държавния съвет беше Найде Ферхадова - или прекръстена на Надя Аспарухова). В един момент Живков си поиска рестото от тези благодеяния, а именно - да си сменят имената. Те му се опънаха и той се разгневи. Отвори границата с Турция и вместо зло, им направи добро - отидоха си в майката родина. Колкото до това, че някои си отишли с куфар, ами стотици хиляди българи бяха принудени да го направят, без да ги гонят, след 1989 г. и се пръснаха по целия свят - от Япония до САЩ. Съдби човешки! Всеки иска хубавото, но в света побежсава винаги злото, а доброто е мираж - пустинен, далечен, уви...
18. 18) до Равносметка 3 Юли, 2008 в 4:33 pm
Не искам да вярвам ,че Доброто е само мираж..не искам и ти да го вярваш!За доброто трябва да се грижим с нежност и сила..Трябват ни тренировки и непоклатима вяра..Толерантност,уважение към труда и таланта,усмивка и съпричастие-това е пътят към доброто.Така че тази статия е крачка наред
19. 19) Anonymous 3 Юли, 2008 в 11:03 pm
80% от написаното е вярно, но въпреки увлекателния стил нямаше да е зле авторката да си направи труда да се поразходи в този 3 милионен град и да посети и другите изелнически квартали, като кв.Хюрийет(значи свобода, независимост на турски и е основан изключително от български изселниц,където нашенци живеят от 50-те г. насам компактно) и да види изключително светският облик и на квартала и на хората. Не може да съдиш за духа на изселниците от България само по обиколката в крайния квартал Демирташ и да представяш това като цялостна картина за нещата. Това ми звучи твърде откъслечно. Също е нелепо да наричаш някаква неназована партия фундаменталистка. Ако иде реч за управляващата проислямистка дясна Партия на справедливостта и развитието, която се готвят да забранят, това трябва да се уточни. Просто нашенци като твърде адаптивни, пробивни и прагматично настроени хора се опитват или сами да се притопят към "стадото" или се поддават на "махленският натиск" за носене на забрадка в тези "по-затворени" райони, където "тюрбанът" се налага като символ на религиозната принадлежност и стила на живот на по-консервативните местни турци, също и на политическият ислям. Освен това българските турци са един вид "свои сред чужди и чужди сред своите". Притиснати от травмата на ...още
културния шок на промяната в системата, държавата и условията. Те бяха наистина прокудени. Това е точната дума за изпъдени, отблъснати и унижени. Представяте ли си как 350 000 души "изведнъж" решават да отидат гротескната "голямата екскурзия в южната съседка" с по 2-3 куфара... и съвсем "доброволно" изоставят дом, имот, съседи, начин на живот, минало, целият си хвърлен труд за тази комунистическа държава, в която уж били равни, социалните си права и бла бла и... "хоп" жените им страшно закопняват да се набутат в забрадка! Важното е все пак, че авторката е отишла, видяла и написала. Опитала се е да представи на читателите една част от настоящето на тези хора, но тази част на портрета май е само един щрих. Въпреки това поздравления, защото е направила това, което повечето от критикарите горе никога няма да сторят.
затвори
20. 20) USA 84103 6 Юли, 2008 в 7:09 am
TУК В АМЕРИКА ТУРЦИТЕ И НЕ САМО ТЕ,СИ ПОАМЕРИКАН4ВАТ ИМЕНАТА.И ГО ПРАВЯТ ДОБРОВОЛНО.АКО БЪЛГАРИЯ ИМА6Е СТАНДАРТА НА АМЕРИКА,ВСИ4КИ 6ТЕ ГОВОРЯТ САМО БЪЛГАРСКИ,ТАКА КАКТО МОЙТЕ ДЕЦА ГОВОРЯТ САМО АНГЛИЙСКИ.АРАБИТЕ СА БИЛИ В ИСПАНИЯ 700 ГОДИНИ. КАДЕ СА СЕГА? САМО ЗА 50 ГОДИНИ СА СТАНАЛИ ИСПАНЦИ ПО ВРЕМЕТО НА КОЛУМБ,А ЕВРЕИТЕ СА ИЗБЯГАЛИ.ТУРСКАТА (ОСМАНСКАТА)ЦИВИЛИЗАЦИЯ ЗА 500 ГОДИНИ КАКВО ПОСТРОИ В ЕВРОПА? ЗА6ТО В ГЕРМАНИЯ КАЗВАТ"ТюРКИш шАЙЗЕ" КОЛКО МИЛИОНА ТУРЦИ ЖИВЕЯТ В ЗАПАДНА ЕВРОПА И НЕ ИЗКАТ ДА СТАНАТ ЕВРОПЕЙЦИ? 4 юЛИ!!!
21. 21) destino 7 Юли, 2008 в 10:44 am
Равносметка, Тодор Живков нищо не е дал на турците в България. Нищо освен страдания. Глупости са това за университетите. Мършата от нашето стадо се опитваше да получи нещо, но това беше само ако се отказваха от турската си идентичност. За съжаления, все още голяма част от българите мислят, че за всичко лошо в България са виновни турците. Едно време хората са се отнасяли с много повече уважение и разбиране един към друг. Но 45 години манипулация със съзнанието на хората не можеха да останат без следи. Изселването беше много тежко за около 300 хил. човека, и мисля, че въпросът трябва да го обсъждаме в хуманният му аспект, а не с евтини политически приказки.
22. 22) водач на МПС 7 Юли, 2008 в 7:15 pm
Много правдива статия.И увлекателно написана.Особено това с ръкуването. И все пак-да те изгонят от бащината родна къща ! От там,където си се родил,играл,където са ти спомените...Най-хубавите ! Само този ,който не го е преживял,само той не би могъл да знае какво е !
23. 23) водач на МПС 7 Юли, 2008 в 9:19 pm
Специални поздрави за Халил,Руфи,Юмжагин,Яшар,Хасан и много още приятели ! от бай Киро
24. 24) Равносметка 8 Юли, 2008 в 4:00 pm
До Дестино. Не съм отварял тази статия, отговарям със закъснение. Привилетиите за голяма част от турското малцинство бяха очевидни. Сега кой се е възползвал от тях е друга бира. А, харесва или не ви харесва, Т. Живков си поиска рестото. Като не го получи, знае се какво стана. Колкото да страданията, според вярата ви Аллах ще ви отреди място в рая.Стотици българи, без да им сменят имената бяха бити, убити, окрадени, изселвани, мачкани от 1944 г. насам. И те ще отидат в рая. Само дето никой не го я видял този невидим рай...
25. 25) дмк 8 Юли, 2008 в 4:18 pm
Дестино, твърдиш, че Т.Живков е донесъл на турците само беди. А как станаха турци и цигани грамотни, че и с висше образование - нещо, което сега много българи в България не могат да си позволят? А как си представяш, че Емел Етем е завършила френската гимназия във Варна? Знаеш ли какъв беше балът на него време, за да влезе момиче там? Нямаш идея нали, обаче да се приказва е лесно - ти извикай пред всички, че сестра му е курва, пък той после нека да обяснява, че няма сестра...
Източник: Е-вестник
10.0 - 1 vote | |
|
|
