 |
КАКВО ПРОГОНИ БРИТАНЦИТЕ ОТ ПАЗАРА НИ?
По телефона от Лондон с Робърт Паскал
Британски Кралски
Адвокатски Съвет,
Бизнес и Данъчно Право на ЕС,
“Панел Испанско & Българско
Имуществено Право’
разговаря Ивайло Манахов от списание 'ИМОТ ДНЕС'
Ние, Българите, като че ли обичаме да живеем в илюзии и когато някой свали розовите ни очила, започваме да обвиняваме всички други, но не и себе си. Парадоксът е, че уж сме нация, която е една от най – нещастните, а не спираме да се хвалим пред ‘чужденците’ колко прекрасна е страната ни. Това верую битува не само у обикновения индивид, но е представено на правителствено ниво – виновни винаги са световния петрол, лошото минало, бюрократичния ЕС, агресивната туристическа пропаганда на Гърция и Турция, дъждовното лято или дългата зима, Натура 2000.
Макар и много горчива, истината е съвсем друга. До известна степен един от деветте фактора, които драстично намалиха броя на британските купувачи у нас, е британската ипотечна криза. Но не защото британците нямат средства, които да инвестират у нас. Напротив – финансовата логика в такива случаи обикновено те кара да замениш слабия паунд със силно евро или да ‘изпревариш’ инфлацията, инвестирайки в недвижим имот, чиято възвръщаемост се получава отново в евро. Истината е, че британците не спряха да купуват имоти в Европа – те просто спряха да купуват в България. Причините за това са си основно български.
Ще се опитам да изброя с примери деветте най – значими фактора, които огорчиха нормалния британец и унищожиха реномето ни на Острова.
1. България вече не е непознат ‘евтин рай’ или ‘втора Испания’. Цените ни надминаха повечето средиземноморски цени; сезоните ни са все така къси; услугите – все така калпави; персоналът – все така намръщен; транспортът – все така хаотичен. Да не говорим колко пъти съжалително са ми казвали, че след бомбардировките на САЩ през 90-те явно не намираме средства да възстановим пътищата си!!!
2. ‘Ах, тази бюрокрация!’ Кой нормален европеец очаква да регистрира фирма над 2 месеца; да плаща ток в брой на 30-метрова опашка; да носи имплантиран в тялото си фирмен печат и ‘картонче БУЛСТАТ’; да плаща банков комисион при внасяне на пари по собствената си сметка или международното SWITCH/SOLO да е заменено с гордото и патриотично ‘Апаратът работи само с клиенти на БОРИКА’?
3. Пинокио-вците в бранша. ‘Ние си се знаем’, както се казваше. Лошото е, че и другите ни научиха. Колко пъти съм онемявал при безсрамни лъжи от рода на ‘магистрала Варна – Зл. Пясъци (нищо че сега е една лента)’; ‘новото летище’ в Банско; 10 мин. от морето (ама с парапланер); безплатно членство в голф клуба (само дето собственика не знае); ‘частен плаж’; ‘безплатни спа процедури и ползване на лифт’. Британците обаче не са толкова наивни. Те просто очакват да получат мъжка дума (дори не и джентълменска) и спазването й.
4. ‘И аз съм строител’. При всичкото ми уважение, но не може Ганьо да остави кравата и да построи в почивката ‘5 -6 къщички за англичани’. Завърших в Англия и съм осъзнал какво значи ‘Банка Лойдс Since 1672’ или ‘Адвокатска кантора Основана 1822’. Британците са го осъзнали много преди мен. Затова, когато купуват дори котка, те гледат родословието. Това, че Хитър Петър след всеки обект закрива фирмата си и открива нова, за да спести 50000 евро данъци, не му прави добра услуга. Особено когато после се опитва да продаде един единствен апартамент на двойно по – висока цена.
5. Български ипотечен кредит. Цените вече изискват ползване на заем. Как да сравним обаче британските фиксирани 5,7% лихва и 110% кредит от стойността на жилището с българските банкови феномени: А/такса за обслужване на кредита 1,5%; Б/такса за разглеждане на документите`; В/5% наказателна лихва за предсрочно погасяване? Как да сравним британското ‘Buy to Let’ – системата, при която банката отпуска заем за инвестиционно жилище, а после посредничи при отдаването под наем и активно се грижи за месечните вноски с нашенските хитрости ‘кредит - до 70%’; ‘поръчителство; ‘запис на заповед и ипотека едновременно’, ‘лихвата леко се вдигна, докато подготвяхте документите’? Е, можем да ги сравним – навярно ако правим сериал за Мистър Бийн - Банкерът, ние ще се класираме първи.
6. ‘Пишман възвръщаемост’. Някои наивници смятат, че британецът е толкова ‘зарибен’ по България, че ще си заложи къщата там, за да купи у нас. Но малцина са лудите, които рискуват сигурното, за да получат малко или нищо. За сравнение, при 200000 евро кредит в Англия и 1800 евро месечна вноска, наемът който вземаш за същото жилище е не по – малко от 1500 евро месечно. За колко жилища у нас, струващи 200000 евро, може да се търси целогодишен наем от 1500 евро на месец? Това, което британците получиха, бяха завишени такси за поддръжка, занижени гарантирани наеми за първата година (няколкото щастливци) и големи обещания за нарастване стойността на жилището. Ако се намери купувач...Щастливите пенсионери чичо Джон и леля Сара купиха мечтаната си селска къща за 20000 евро. Обаче хората, които имат 100000 евро за инвестиция, обикновено знаят стойността им. И си правят елементарна сметка – ‘При 5% годишна лихва ще получа гарантирани 5000 евро без да правя нищо. В България няма да получа 5000 евро годишен наем, защото сезонът е 2 месеца, дължа такси за поддръжка и рискувам да не продам никога, защото няма никакъв вторичен пазар. Май е по – добре да купя в Черна Гора, Гърция или Хърватска при 3000 евро кв. м., защото всяка средна туроператорска агенция лети дотам организирано, държавата има официална политика към инвеститорите и мога да отдавам под наем дори самостоятелно’. Не поправим ли тази малка подробност, дълго ще хълцаме по времето, когато самолетния билет от Великобритания до България се запазваше със седмици по – рано.
7. Специалистите в бранша – когато продаваш стара къща за 20.000 евро, е добре да не даваш ‘професионална оценка’ колко ще струва ремонта й, особено ако образованието ти е английска филология. Но винаги може да наемеш хора, които работят за теб и да станеш гарант за оценката си. Адвокатите трябва да имат елементарни познания по данъчно право и да влизат в позицията на клиента си, а не само в портфейла му. Не може да съветваш за предварителен договор, без да се ангажираш с процеса до нотариалния акт. Когато посредничиш за кредит, трябва да мислиш за парите, които клиентът ти ще изгуби, ако плати преди Акт 16.
8. ‘Совите не са това, което са’. Когато цените бяха 3-4000 евро, агенциите трябваше да оцеляват, събирайки ‘трохи’ от купувач и продавач, а сега лакомията е взела връх. Но никой не може да оцелее дълго, гърчейки се между поръчка на купувач и твърдоглавостта на продавач. 5-те или 10-те процента, които ще получиш от двамата, свалят качеството на собствената ти услуга и те правят ‘еднодневка’. Пари се печелят с постоянство, а репутация се постига с препоръки. 1 Х 100 = 100, но в нашия бранш 10 Х 10 може да стане и 300, ако 10-те доволни клиента доведат по още 3, докато недоволният определено ще каже на още 20.
9. ‘Милионер за един ден’. Когато два пъти платиш за такси толкова, колкото ти е бил билетът до България, на третия просто продаваш всичко на първия срещнат, без да използваш агент; оплюваш България още в самолета към вкъщи и в продължение на една година обясняваш навсякъде колко отвратително е там. Естествено в нашия бранш не може да изкореним този лош синдром, но поне можем да го намалим – с внимателен подбор на хотелите, в които настаняваме клиентите си; строителите, които им препоръчваме; такситата, които им викаме или магазините, в които ги водим.
Без да вземам страна към определена нация, в заключение искам да напомня на всички, че ‘новите британци’ – руснаците може да са свикнали да им чупят колелцата на всеки куфар при разтоварването на аерогарата; да се радват на съотношението ‘цена – качество’, защото наблягат на активната почивка; да не се притесняват от прехвърлянето на данъчна оценка и дори да го искат, за да поизперат малко рубли, но е малко вероятно да се заселят у нас за постоянно, пък били те и пенсионери. Още по – малко вероятно е да започнат масови сериозни проекти като голф игрища или жилищни комплекси. Най – невероятно е да доведат други ‘подопечни нации’ както стана с немалкото индийци, африканци, азиатци, ирландци, канадци, южноафриканци, последвали британците. Така, че ако искаме да избягаме от вечната сянка на соц – миналото си, е редно да не забравяме стремежа си към Западна Европа и паралелно с това да приветстваме всички новодошли в красивата ни страна.
10.0 - 2 votes | |
|
|
