Rodnoto.com: Манастира 'Св. ИЛИЯ'

Манастира 'Св. ИЛИЯ' - 'Текето'

На 1,5 км. - Северозападно от с. Александрия се намира местността 'Текето' (от арабски - молитвен дом). На това място през ХІVв. по нареждане на цар Иван Александър (1331-1371г.) е изграден манастир, който носи името на Свети Пророк Илия.

Мястото носи символите на дълбока религиозност. Имало е античен храм обслужващ римския гарнизон и близкото селище. По-късно тук са се настанили прабългарите, доказателство за това са откритите останки от капище.

Още през първите години от идването на турците на Балканите те опожаряват манастира. Той е възобновен от христолюбиви българи. През управлението на султан Селим І, по негова заповед през 1518-1519 г. са разрушени всички каменни църкви и са превърнати в джамии. Параклисът и манастирът отново са опожарени. Според султанският указ християнските молитвени храмове могат да бъдат строени само от дърво. Такъв е възстановения 100-150 г.по-късно манастир 'Св.Илия'. Останките от съществуващия храм го датират от края на ХVІІ и началото на ХVІІІв.
Манастирът на 'Текето' има дълга история, която е повратна в някой периоди. Ще проследим хронологично съществуването на манастира:
• През ХІVв по заповед на Иван Александър, боляринът Иванко - син на Добротица помага финансово за строежа на манастира 'Св. Илия'. Той се разпростира на около 50 дка.,оградени с каменна ограда. За съжаление няма сведения за вида на средновековния манастир, но са запазени саморъчните писания на поп Пеньо Ганчев от с. Кюсюлери (Телериг), който на 20.V.1888 г. описва времето на създаването на манастира, превръщане на параклиса в джамия на 'Св.Алия', обезлюдяването на Добруджа, което забавя възстановяването на манастира. Във вестник 'Добруджански глас' от 24.09.1936 г., а и в други броеве има статии написани от човек оставил само инициалите си, но той описва посещението си на манастира заедно с учени, археолози и краеведи, които потвърждават, че параклисът се отнася към ХІV в.
• След завладяването на България от Османската империя настъпва период на разруха и убийства. Манастирът е опожарен 35-40 години след създаването му, но с доброволния труд на жителите от Александрия и съседните села отново е издигнат. Няколко години по-късно при изпълнението на поредния султански указ 'Св.пророк Илия' отново е сринат със земята. Поради факта, че Добруджа е стратегически важен район, от нея започват да се изселват или избиват българите, а на тяхно място са докарани анадолски турци. Обезбългаряването на Добруджа забавя възстановяването на манастира.
• През Възраждането от края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. отново е построен параклисът и манастирът „Св.Илия”, но не на мястото на средновековния. За щастие точната датировка на останките както и запазените много писмени извори ни дават ясна представа за вида на манастира. Местността Текето, около 50 дка. е оградена от големи камъни /по 10 т. единия/. В този голям двор има едно здание и един кладенец, слиза се по стъпала за да си напълниш вода. Има изворни води и високи вековни дървета – брястове, извън оградата има чешма. Параклисът се издига до 1957 г. и представлява приземна едноетажна постройка, изградена изцяло от дебели дъбови талпи и греди, свързани с цилиндрични дървени клинове. Талпите са дебели 0,10 м., широки 0,80 м. и дълги 6 м. Покривът също е сглобен от обработени дъбови греди, покрит с обикновени керемиди. Постройката е правоъгълна, с два навеса по дължина. Параклисът се състои от две помещения без вътрешна връзка между тях. Северното помещение е с размери 5 х 7 м. и с вход от изток, а южното – 6 х 5 м. и с вход откъм юг. Двете помещения имат средна височина 2 м. и по два отвора откъдето влиза светлина. В северното помещение се е намирал гроб, който според вярванията е бил на 'Св. Илия'. До днес е запазена дърворезбата на западната стена, която представлява релефна ръка до китката, сабя, дърво и съркофаг с два свещника на него. Има и надписи на арабски. По двете дълги стени е имало навеси като покривът е бил подпрян с единични дъбови колони завършващи с дъбови възглавнички.
Така е изглеждал манастирът 'Св. Илия' от Възраждането до ХХ в. когато новата тоталитарна власт го оставя да се саморазруши, а на негово място започва градежът на ловна хижа.
По идея на бившия кмет на общ. Крушари Господин Господинов се събраха средства и започна възстановяването на манастира. На 2 август 2001 г.на мястото на стария параклис бе издигнат кръст с височина осем метра, осветен от Варненския и Великопреславси митрополит Кирил. През лятото на 2007 г. завърши строежа на манастира предстои освещаването му.
Новият – стар манастир 'Св. Илия' в момента изглежда по подобие на своя възрожденски вид, а вероятно такъв е бил от самото си създаване от ХІV в. когато по нареждане и с помощта на цар Иван Александър е бил изграден.

Ивелина Бошнакова

Повече информация...

10.0 - 1 vote