 |
За стила на управление в Османската империя и днес
Източник: Сайта на Софийска Търговско Промишлена Камара
По повод на събитията в нашата икономика в т.ч. на сполетялата ни криза, получихме материал от г-н Никола Ников, наш редовен читател от гр. Русе. В него той засяга въпроса за грижовното отношение на турската администрация, от времето на османската империя, към развитието на производството в т.ч. на територията на България. По друг повод сме писали за ползите на големия пазар на империята за българските предприемачи от онова време и за това какво става след Освобождението - малък пазар, мита за износа за Турция, високи данъци, които да покрията разходитеза издръжка на младата държава и т.н. , което екарало мнозина след освобождението да съжаляват за него - виж статията С Дряново на борда на България Ер. В интерес на истината трябва да се изясни един исторически въпрос - Добри Желязков, койтокакто се вижда от материала е подпомогнат от Османската империя и става основен доставчик за османската армия, изчезва безследно и се говори, че това става в Анадола, където е трбвало да построи и управлява нова фабрика. Каква е истината по този въпрос? Справедлива ли е била Османската империя към него?
За стила на управление на Османската империя и днес
Петдесет години след създаването на Третата Българска Държава, Турция се отказва от своя архив. Бащата на съвременната Турска държава, Кемал Ататюрк, продава на шведска фирма като стара хартия целия Архивна Отоманската империя. Фирмата гоизпраща за претопяване в гара Белово, България.Архивът не е претопен, а откупен и запазен от Българската държава. Това дело на тогавашната администрация заслужава похвала. Освен това дълго време след възстановяването на Българската държава в нея действат редица Отомански закони: Отоманският углавен кодекс – до 1896г., Отоманският Граждански закон – до 1893г., Отоманският търговски закон – до 1898 г. Някъде в тези архиви са намерени записките на турския министър на финансите, за
първите опити на Добри Желязков от Сливен да изработи сукно и за отличието, дадено му от султана.
„Преди известно време бяха водени преговори с воеводата на Сливенската околия Мехмед бей по въпроса за изработването на сукно в Сливен, гдето се приготвя аба за редовната царска войска. Тоя път поменатият началник ни съобщава, че ни изпраща един пастал сукно, приготвено от местна вълна, и друг пастал, приготвен от вълна, доставена от Испания, като същевременно ни изпраща и записка за разноските по направията на тия два вида сукно. Понеже произвеждането на сукно за тия места е нещо ново, което не се знае от никого, и е необходимо да се набавят и инсталират нужните за целта машини и инструменти, естествено е, че цената му ще бъде малко по-скъпа; обаче с божията воля занапред, след като бъдат построени всички прибори, според съобщението на поменатия началник е обещано сукното да се произвежда на по-евтина цена. Обаче, макар сукното, което се произвежда сега, да е по-скъпо с по един-два гроша от чуждестранното, естествено е, че ползата от цената и прочие ще бъде много по-голяма, понеже парите остават в държавата. Тъй като произведеното парче сукно от местна вълна е по-меко, ако се получи съгласието на Негово Величество падишаха, ще се издейства разрешението му да се покани в Цариград лицето Добри Желязков, рая от същата околия, който е произвел тия два вида сукно, за да се обмисли тоя въпрос всестранно. Понеже произвеждането на сукно е едно от височайшите желания на падишаха, то Негово Величество е останал твърде доволен, загдето са се намерили способни раи в царството да произвеждат такова сукно, и е заповядал държавата да обърне по-голямо внимание на тоя въпрос. В случай че горепоменатият се погрижи да произвежда още по-хубаво сукно, ще бъде удостоен с благоволението на падишаха. А засега съгласно с издаденото царско ираде той се освобождава от специалния военен данък и други налози и даждия. Повикани бяха в Цариград поменатите Мехмед бей и Добри Желязков. И тоя път те донесоха два пастала сукно, които също се показаха на падишаха. Според съобщението от страна на Негово Височество военния министър производството на сукно е един занаят, който трябва да се подобри и засили. Ето защо поменатият началник и казаният рая заедно с двата вида сукно се изпратиха от военния министър във Високата порта, гдето се одобриха посочените образци. Според твърдението на същите при по-голямо старание би могло да се произведе още по-евтино и по-добро сукно, според както се вижда от представените образци. Ето защо изпращат Ви се поменатите началник и рая заедно с образците, писмото и записката за разхода, за да се провери и се направи потребното за бързо разрешение, след което да се донесе всестранно, за да се издейства повторно нужното ираде от страна на Негово Величество султана. 28 шабан 1251г. [ 19 дек. 1835г. ]".
Като извод г-н Ников заключава: "Познавайки перипетиите, през които преминава съвременният български предприемач, за да реализира на практика някоя технологична новост, може само да възкликнем: „Времена!.. Нрави!..." . С голямо прискърбие констатираме, че ние, с тези наши държавници, събрани „от кол и въже",дори не сме достигналиедна десета от нивото на нейния политически стил на управление!".
|
|
