|
|
 |
1. БЪЛГАРСКО СРЕДНОВЕКОВИЕ
(I - VII век)
„Великото преселение на народите" и разпадането на Римската империя ознаменували края на Античността и раждането на средновековната европейска цивилизация. Един от регионите, където драматичният сблъсък между стария свят и варварските племена се почувствал осезателно, бил Балканският п-в. В продължение на няколко столетия неговият облик коренно се променил в резултат на изключителни по своите последици етнически, социалноикономически и политически процеси. Важна роля в тях играли славяните и прабългарите.
Оформили се три племенни групи славяни: западна, наречена венеди, източна - анти и южна - под името славини.
До края на V в. южните славяни заели териториите северно от р. Дунав (приблизително земите на днешна Унгария, Румъния и част от Украйна). Те влезли в непосредствен контакт с римско-византийската цивилизация, която оказала значително влияние върху тяхното развитие.Първите опити да се отговори на въпроса откъде произхождат славяните са направени през XII в.
Според средновековните летописци най-древната тяхна територия са земите по долното течение на р. Дунав. Изхождайки от библейския разказ, те считали, че историята на славяните започвала с вавилонското стълпотворение, което разделило човечеството на 72 рода. Съвременната наука е установила, че славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност. Независимо от различните теории за първоначалните им поселения безспорно тяхната прародина е Европа. Чрез археологически и лингвистични проучвания е установено, че те са населявали обширна област, заключена между Карпатите, Балтийско море и реките Одер, Днестър и Днепър. Към началото на първото хилядолетие пр. Хр. се оформил общ праславянски език, който имал редица сходства с езика на балти и германци - непосредствени съседи на славяните. Сведения за някои от обитателите на посочените земи се срещат в „История" на Херодот, като споменатите от него неври и будини вероятно са били славянски племена. По-сигурни писмени известия за славяните датират от I -II в. Римският историк Тацит ги назовава с общото име „венеди" и ги поставя в съседство с германците.
По време на „Великото преселение на народите" част от славяните започнали да напускат
Славяните водели уседнал начин на живот, който несъмнено дал отражение върху техния бит, общество и култура. Основният поминък от най-древни времена си оставало земеделието. Отглеждани били редица земеделски култури - просо, лен, пшеница и др. В славянските некрополи освен зърнени храни са открити и много кости на животни, което показва и развитие на скотовъдството. Византийският писател Псевдомаврикий съобщава, че славяните отглеждали много добитък, а Прокопий отбе-лязва, че антите принасяли в жертва на своите богове бикове.
Намерените земеделски сечива, грънчарски изделия и оръжия свидетелстват и за развитието на редица занаяти като ковачеството, грънчарството, дърводелството, тъкачеството и др. Първоначално керамиката била изработвана на ръка, което придавало на славянските съдове груби и несъвършени форми. Впоследствие те възприели грънчарското колело, усъвършенствали и технологията за приготвяне и из-пичане на глината, което увеличило здравината на изработваните съдове. Славяните строели селищата си край реки, езера и блата, най-често в естествени и трудно-проходими места. Основен тип бил землянката и полуземлянката, изградени от плет и глина, но постепенно започнал да си пробива път и каменният градеж. Славяните правели по няколко изхода на своите жилища, за да могат по-бързо да избягат в случай на вражеско нападение.
| | | следваща страница | |
| В родното също така можете да: | |
|
|
Рекламна агенция Танграм Печатница България Билбордове България Календари Имот днес xDepo |
|
Алманах Македония - 1000 стр. |
|
|
|
|
Посетете Порталът за имоти на Варна - Имот Днес.Имоти от Варна и областа, статии и анализи на пазара на имоти във Варна. |
|
|
